Powered By Blogger

понеделник, 13 март 2017 г.

Дъжди...





Дъжди…

дъжди в сърцето ми и пак те призовавам
небесна нежност, огън, светлина
във мислите си вятърни създавам
посоката избрана в тишина
копнежа ти във мене се прорязва
завивам го със топлата си кръв
синхрона помежду ни се запазва
изкачваме невидимия връх
а там се борят бясно ветровете
оспорват си с усмивка любовта
със ножица нарязват страховете
и граници чертаят с вечността
докосват ме студените ти пръсти
целувам те по морното чело
надеждата ми тихичко се кръсти
подавам ти извезано писмо
а в него съм описала безкрая
и нашите преплетени души –
пазители отколешни на Рая
търкулнати в космически треви
„Обичам те“ на босо ти прошепвам
а после се изгубвам и летя
във костите ти атомна потрепвам
с вълшебната си сила пак блестя
а ти ме следваш кротко отдалече
и стъпките ми пазиш с песента
досбъдване компаса ми предрече
със първите акорди в есента

послепис
едно две три заключи се земята
в сърцето си те скътах за късмет
изтичах дългокоса сред полята –
и се заслушах в звездния ответ

13.03.2017г.
Елица




*****


Няма коментари:

Публикуване на коментар