NOTE: Днес
синът на кръстницата ми ми изпрати една стара снимка, на която сме с майка ми и
баща ми преди близо 30 години. Те са млади и прекрасни, а аз съм дечко на
гърдите с лента Отличник. Стана ми толкова мило и съм толкова благодарна на
кръстницата ми, че пази тези хубави спомени и си ги споделяме хей така в
неочаквани моменти. Поплаках си, защото майка ми и сега след цели 26 години
продължава неистово да ми липсва. Една част от душата ми си отиде с нея и тази
празнина нищо и никой не може да запълни. Болката стана по-поносима откакто си
имам Жоро и сладките ни момченца, но едно пламъче тлее у мен през световете с
вяра, че ще дойдат вълшебни времена и пак ще се прегърнем с мама, завинаги!
После следобеда прочетох при Катето (troia) Приказката за момичето с разплаканите очи и
останах много впечатлена. Прехвърлих се при Вальо (valben) и
там се срещнах с първообраза на историята. Ненадейно ме споходи вдъхновение,
седнах и измислих продължение и една възможна развръзка на това вълшебно
повествование. В моята приказка втъках елементи от любими филми, които са
оставили трайни белези в съзнанието ми – от филма „Кил Бил” си взех идеята за жйлтите
дрехи на героинята и вълшебната рапира, с която тя въздаде справедливост, а то „Онова
прекрасно някъде” с Рой Дюпюи си взех идеята за потапянето в магическите води
на езерото, достигането до тотално смъртно състояние и освобождаване на духа, а
накрая възраждането за нов живот на
пречистените от отровата дух и тяло. Катето каза, че се е получило добре. Измислих
образа на феята на езерото, покрай мислите за майка ми. Никой и нищо не може да
разруши майчината обич и спаситалната сила, която тя крие в себе си. Надявам се, че тези които надникнат в този
пост ще усетят магията, която ме владееше докато писах. Разказчето е написано
буквално на един дъх!
12.03.2017г.
Ели
Ето първообразите на вдъхновението:
Вальо
Катето
А ето и моето повествование:
Момичето
с разплаканите очи....
/някакво
продължение по разказите на valben и troia/
Отново
бе нощ по Пълнолуние и звездите огряваха гладката сребърна повърхност на
езерото. Този път девойката със златиста коса беше облякла жълт панталон и
жълта риза, а в ръцете си държеше рапира. Бе решена да защити принца от
покварените желания на злата вампирска вещица. Големите и очи отразяваха
лунната светлина. Тази нощ в тях нямаше сълзи, а тиха решимост доброто да
надвие кроежите на злото. Някъде се чу
писък на сова. Дърветата леко поклащаха клони в такт на вятъра и отмерваха
стъпките на принца към омагьосаното езеро.
След
миг се показа от края на гората и забърза към чудно красивата девойка. Привлече
го светлината, която струеше от нея. Прилижи я и протегна търсещи ръце. Искаше
да я приласкае в обятията си, двамата да се завъртят в страстен пирует и да се
изгубят в безкрайното небесно пространство.
Но тя не помръдваше. Беше хванала здраво рапирата и очакваше. На около
10 крачки от нея принца просто замръзна. Не можеше да отдели поглед от
красивото и лице и изящната фигура. Изведнъж задуха силен вятър и сякаш от
нищото пред чудно красивата девойка от небесата се спусна жена с гарваново
черни коси, остър нос и пронизващо сини очи. Черен плащ покриваше раменете и, а
очите и мятаха светкавици.
-
Здравей,
любими – отрони нежно – Призовах те и ти дойде.
Принцът
изпадна във вцепенение. Започна да мести поглед от момичето със златните коси
към чернокосата дама. Не знаеше какво да отговори.
-
Чакат
ни дълги и честити дни съвместен живот – продължи с омайващ глас вещицата –
Вече познаваш моята компаньонка. От години изпълнява заповедите ми. Моето
вълшебно огледало ми посочи пътя към теб, но ако беше ухапан от мен можеше да
умреш. Моята отрова е смъртоносна. Затова изпратих Нея – един от най-верните си
войни, единствената която устоя на отровното ми ухапване. Вероятно защото е
дъщеря на магическата фея на езерото. Но, любими, да се съсредоточим над нас.
Ще ти предложа невероятни изживявания в царството на мрака, жестока любов и
страст, която само си сънувал, а накрая ще ти родя и деца – вампирска армия,
която веднъж за винаги ще оттърве света от тази напаст – хората и техните
романтични представи за съществуване.
Принцът
я слушаше като хипнотизиран. Не знаеше нито какво да каже, нито какво да мисли.
Опитваше се да срещне големите тъжни очи на златокосата девойка, но не успявя.
В момента, в който вещицата свърши своята словесна тирада неочаквано златокосото
момиче размаха рапирата, нададе вик и заби острието в гърба на злото. Вещицата
се завъртя в пирует и се издигна над земята. Обърна се светкавично и изпрати
мълния по момичето. Процеди през зъби:
-
Така
ли ми се отблагодаряваш за годините благоволение и за това, че те взех под
своето покровителство.
-
Ти
не бе моя покровителка, а ме превърна в робиня. Милион години изпълнявам
безропотно прищевките ти, но дойде време да сложа край. Няма да ти позволя да
превърнеш чиста душа, като тази на принца в поредния роб и изпълнител на
тъмните ти желания и низки страсти.
Момичето
полетя във въздушното пространство и се понесе стремглаво към вещицата. Жълтите
и дрехи проблеснаха на лунната светлина. Очите и искряха. Рязко заби рапирата в сърцето на вещицата, а
с ръка хвана и опъна черната и дълга коса. Свари вещицата непотготвена, но тя
бързо се окопитила и успя да отблъсне удара, но рапирата остана в сърцето и. Раната
ставаше все по-голяма и по-голяма. Вещицата започна да губи енергията си. Събра
сили, обаче, с костеливи ръце успя да хване момичето за лактите и докато двете
се бореха летейки заби кривите си зъби във врата на девойката. Започна да пие
кръвта и, но това не връщаше силата и. Вещицата не знаеше, че рапирата в
сърцето и е вълшебна и че веднъж прободена в това място, по Пълнолуние, със силата
и е свършено. И така силите и я напуснаха. Постепенно вещицата отслаби своята
хватка и златокосото момиче падна на брега на езерото. Вещицата се опитваше да
извади рапирата, но бе невъзможно. Дойде и края – избухна силна бяла светлина,
която се разпръсна на изток и запад, а след това тялото на вещицата се превърна
в прах и се посипа във водите на езерото.
Зашеметен
от случващото се, принцат се втурна към чудно хубавата девойка, която лежеше
бездиханна. Отровата на вещицата беше проникнала в капилярите и и почти беше изпила
живота на момичето. Лежеше със затворени очи. Тогава принцът дочу сякаш ехо над
водите на езерото:
-
Потопи
я във водите и я задръж под водата, докато сърцето и напълно замлъкне. Потопи
я... Потопи я...
Взе
принцът девойката на ръце и я отнесе до езерото. Навлезе в него, след което
потопи цялото и тяло под магическата вода. Остави я да лежи в мекото водно
легло. Двамата застинаха, докато и последния дъх се отрони от гръдите на
девойката и душата и напусна тялото. В същият момент принцът почувства, че
трябва да я извади. Прегърна тялото и и я изнесе на брега. Не усещаше ударите
на сърцето и. Положи я на меката трева, помилва мокрите и коси, целуна бледите
и красиви устни. Взе ръката и в ръце и безмълвно отправи молитва към небесното,
красивото момиче да се събуди. В същия момент заваля дъжд. Лека усмивка се
появи на лицето на девойката. Тялото и потрепери, а в следващия миг тя отвори
вълшебните си големи очи. Погледна към
принца и прошепна:
-
Благодаря
ти. Ти ме спаси. Благодарение на езерото, тялото ми е напълно пречистено от
отровата на старата вещица. Години наред пиеше от кръвта ми, за да изглежда
млада. До сега щях да съм мъртва, ако не бе връзката с вълшебната ми майка –
феята на езерото, чията енергия не позволяваше на отровата на вещицата да ме
погуби напълно. Когато ме потопи в езерото и душата ми се освободи, тялото ми
се излекува, а силата на майчината обич ме възкреси за нов живот. Вярвам, че
заедно ще открием начина да излекуваме и теб от отровата на вещицата. Усещам
обич към теб. Нека дадем шанс на това красиво чувство да израстне и се
разгърне.
Принцът
я гледаше безмълвен. После я прегърна и сля с нея сърцето си. Беше безкрайно
благодарен на феята на езерото.
12.03.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар