Вечната космическа игра…
заспивам сгушена във силното ти рамо
сънувам тъй далечни светове
сърцето ми сред бури оцеляло
се слива с твойте нежни ветрове
преплитат се мечтите ни красиви
закриля ги безкрайното небе
а спомените слънчево щастливи
ни връщат все при синьото море
и той е там – магическата птица
пазител-войн на моята съдба
попива ме със своята зеница
във вечната космическа игра
отново ще съм изгрев на скалата
а ти ще грееш в моята душа
различни ще са вече правилата
във нашата усмихната страна
обрича ме на двама ви дъгата
свободна пак в безкрая ще летя
от мене ще извира светлината
докато звездна тихичко трептя
13.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар