Мисли край реката…
Прибрах във шепи слънчеви лъчи
а после над реката ги разпръснах
в безкрая ми пак музика звучи
във най-дълбокото надежди спуснах.
Чрез огъня си взех от нежността
онази старата от друго време
прошепна ми гласа на вечността
която болката ми ще отнеме.
Загледана в блестящите води
си спомних твойта вятърна усмивка
завърнах се във някакво „Преди“
в което ме наричаше Щастливка.
Ала това е друго време друг живот
различно петизмерно състояние
във него съм любима и пилот
прелитам на огромно разстояние.
Но днес съм тук – на синята Земя
една любов ме пази съкровенна
ще оцелее моята душа
макар да е ранимо белостенна.
Защото теб те има аз горя
и все така се боря тихо с мрака
във дните си разлистена трептя
сърцето ми копнее и те чака
за да се сбъднат вечните мечти
безвремието пак да е посока
а птицата у мен да полети
в космическата равнина дълбока…
06.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар