На две...
(Вятър и звезда)
разрязана
на две душата стене
и все към
теб протяга две ръце
извечен
огън в дебрите и тлее
напомняйки
за общото небе
бездумна
клада тихо ни обгръща
превръща ни
във пепел и лъчи
а споменът
към минало ни връща
попиваме го
с търсещи очи
вървим сами
във нощите и дните
оставяме
невидими следи
и все така
със вяра във мечтите
в далечното
копнежа ни гори
не мога да
забравя и да искам
не можеш да
зачеркнеш любовта
потъваме в
дълбокото неистово
отказваме да слушаме
страха
ще оцелее общия ни
пламък
билет ще е отново за
света
преглътнали финалния си
залък
отново ще сме вятър и
звезда
11.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар