Понякога…
понякога си мисля за ръцете ти –
далечните невидими ръце
докосвали са някога сърцето ми
във къщичка до синьото море
в прегръдка вятърна си плел косите ми
с дъждовна нежност в мене си горял
изпивал си до дъното следите ми
край огъня и песни си ми пял
все още крия в себе си безвремие
дъхът ти във безкрая си топя
и доизписвам всяко междуредие
докато тихо в дните си боля
в дълбокото ми всичко е записано
история от стари времена
Вселената така ни е измислила –
един във друг да пазим вечността
и все към теб ще тичам босо пламенна
към мене ще те хвърля мисълта
ала стена невидима и алена
ще ни държи самички във света
до оня миг когато пак крилете ни
ще се издигнат в родните поля
потъпкани ще бъдат страховете ни
във дълъг път към нашата земя
ще начертаем знака за спасение
в космичната вълшебна равнина
а после във магично единение
ще се превърнем в късче светлина
07.03.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар