Преплетени души....
разпръснах пак от свойта светлина
стаена в мойто цветно огледало
почувствах се обичана жена
от слънцето на прага
ми поспряло
дари ме с цвете моята любов
и сподели със мене всички тайни
по своя път разлистено суров
търкулнахме надежди всеотдайни
във дланите си скътах за късмет
една подкова – дар от ветровете
а после продължих напред
зовяха ме бездумно световете
един орел след мене полетя
от стъпките ми огнени възкръснал
прегърна ме със своите крила
усетих го
самотен и замръзнал
преплетоха
се двете ни души
а после се
изгубихме в безкрая
в безвремие
остана да звучи
мелодия
отвеждаща във Рая
08.03.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар