Виртуално...
мониторът премигва и вървя
през хъбовете скита се душата
сред думите ти тихичко валя
отварям междузвездно сетивата
усещам те пулсиращо във мен
със всеки клик нарастваш и ме имаш
във лоното на идващия ден
ти до откат в сърцето ми трасираш
изгубвам се във този виртуал
следите ти са парещи комети
от хиляди посоки си събрал
мечтите ми разказани в куплети
ще те обичам тихо отдалеч
и ще опазя огнената тайна
ще дойде време в устремен летеж
да се стопим в посоката незнайна
28.03.2017г.
Елица
На
тези мисли ме наведе нещо прочетено в един от блоговете на съименничката ми
Елица - > Блога на Земя - Виртуално
Няма коментари:
Публикуване на коментар