Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото…

Отвъд, в незримото докосвам с пръсти,

един сценарий в профил и в анфас,

а мислите ми вятърни и дръзки,

попиват на дълбоко вътре в нас.

Завихря се позната вечност,

отново съм висока и горя,

обгръщаш ме с нескритата си нежност,

във твойте кости времето топя.

Задаваш ми безброй въпроси,

преследваш ме наяве и в съня,

една надежда времето ни носи,

че пак свободна с тебе ще летя.

Говорим си невидимо със песни,

превръщаме стремежите в лъчи,

животът ни със много неизвестни,

за бъдещето вечно ни мълчи,

но носим в себе си огромна вяра,

вървим по пътя трудно справедлив,

една мечта разлистена и бяла,

е спомен във света ни причудлив.

И знам, че ни очаква само радост

и обич споделена сред звезди,

до извора за вечна младост

съдбата ни в едно ще затупти.

01.10.2018г.

Елица

*****

NOTE: Честит Ден на поезията и музиката на всички приятели творци! Бъдете здрави и все така вдъхновени, мили съмишленици по перо! Вярвам, че думите ни и песните, които пеем или просто слушаме, ни правят по-добри хора, а света като цяло едно още по-прекрасно място за съществуване! Хубав празник!:)

Eли