Два полюса...

Два полюса…

Замислена се взирам вътре в мен,

радя на рафтове безброй надежди,

а пламъкът ми нежно съкровен,

през времето безсмъртен се процежда.

Във тебе вливам мойта светлина –

една безкрайност – зов във ветровете,

пресрещаш я със мъничко тъга,

докато бродим двама в световете

в които сме осъдени души,

два полюса изграждащи доброто,

в дълбокото на нашите очи,

превръщаме във пепел ние злото.

Оставам твоя – звезден бистър глас,

във който вечността ти се разлива,

оставаш мой – във всеки ден и час,

копнежа ти в сърцето ми се скрива.

05.10.2018г.

Елица

*****