Powered By Blogger

понеделник, 8 октомври 2018 г.

Сляп синхрон...





Сляп синхрон…
(или за Тишината)

Говори в мене тази тишина,
която ти остави да се скита,
сред някакви солени правила
в душата ми от спомени обвита.

Прегръщам я дълбоко, със копнеж,
по струните и вярата попива,
а после пак със вятърен стремеж,
във нейната снага аз клетва скривам.

Мълчи ме. Не проронвай нито стон.
От твойта тишина любов си взимам.
Във нашият небесен сляп синхрон
аз до смъртта си знам, че ще се взирам.

08.10.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар