Powered By Blogger

сряда, 10 октомври 2018 г.

Невидима тъга...






Невидима тъга…

Една невидима тъга в сърцето ми намира място,
подсвирва тихичко с уста, прошепва ми, че и е тясно.
Прегръщам я аз със ръце и леко в мислите я скривам,
а мойто греещо лице, в забрава алена обвивам.
Потрепват спомени с крила, задават ми безброй въпроси,
във мойта нежна синева, една надежда все се носи.
На спирка времето кръжи, рефрен повтаря изморено,
а звездното все го мълчи, в едно признание стаено.
Минават дни и нощи ред, душата ми те преоткрива,
в магичен цветен словоред, една любов е тъй красива.
Накрая в приказна страна съдбата знам, ще ни досбъдне
а мойта вятърна снага сред облаци ще се завърне.

10.10.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар