НадРеалност...
Притихва уморен безкрая,
прибирам го във моите
очи
и всички тайни знам, че
ще узная
докато твоето сърце
мълчи.
Проблясват кораби,
отминали епохи,
красиви и далечни
брегове,
забравените стъпки някак
мои,
изпити от щастливи
ветрове.
И ти си там – една частица
нежност
във моята изстрадала
душа,
стоиш във стая със
табела „Вечност”
претегляйки във мислите
мига.
Оставам обич в твоята
сакралност,
преливаш сила в мойте
рамене,
а после в отредена
надреалност
със теб преплитам своите
ръце.
31.10.2018г.
Елица
Супер
е да си в отпуска!:)
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар