Powered By Blogger

сряда, 17 октомври 2018 г.

Разказани...






Разказани…

Разказани са приказки безчет
за мен и теб, за брод и правилата,
във някакъв объркан словоред,
небрежно ни подрежда тишината.

А аз обичам в бяло и с финес,
загърбила огромните си рани
и бавничко повтарям точно днес,
мечтите ми от теб ще са разбрани.

И ти разбираш, ала те боли,
наказваш светлината ми със нежност
в която се прокрадват куп следи,
от случена в омая стара вечност.

Далечни сме и времето тупти
в очите ни копнеещи безкрая,
душата ми неистово лети
по пътищата водещи към Рая.

Ще се досбъдне нашта синева,
свободни пак във нея ще се реем,
преплетени бездумно на брега,
ний нова песен с вятъра ще пеем.

17.10.2018г.
Елица



*****


Няма коментари:

Публикуване на коментар