Отплата...

Отплата…

(Виждам те)

Виждам те – потрепваш нямо в мен

и мислите си във кръвта ми вливаш,

посипват ни звездите със сатен

във тяхната усмивка пак ме скриваш.

Пронизва вятъра със сляп кинжал

огромната ми вяра в правилата,

на кръстопът аз виждам се е спрял,

дъхът ми обграден от синевата.

Прегръщаш ме и всичко е наред,

единното ни цяло се открива,

безсмъртният ни атомен дует

в пространството космическо попива.

И ставам песен в твойта тишина,

разгърнат хоризонт на светлината,

след нас нашепва лекичко дъжда,

в невидима за другите отплата.

19.10.2018г.

Елица

*****

NOTE: Днес блога ми показа една публикация от 23.12.2015г. Припомних си я и пак се размислих над фразата Виждам те, а и музиката на Емили Хейстингс е много въздействаща… Хубаво е така човек да се чете назад и да установява, че някои неща и след три години са си останали непроменени… И вероятно така ще е и след 30 и 300 години… Просто въпрос на натура, светоусещане, отношение към другите и към себе си. Обичам последователните мисли и действия и трудните пътища които ни помагат да пораснем до личностите, които е предопределено да бъдем!

Ели