Somewhere in the wind....: Откраднатите изгреви…

понеделник, 15 октомври 2018 г.

Откраднатите изгреви болят,

невидимо кървят подобно рани

и стъпките ни тихичко топят,

по пътища в сърцата ни прибрани.

Сълзите капят в синя равнина,

със ветровете приказка разказват,

а после се превръщат в тишина,

посоката към бъдното показват.

Изцяло съм изгубена във теб,

във нощите кръжаща като птица,

усещам те неистово навред,

със своята копнееща зеница.

А ти ме имаш – горда и добра,

жена – звездица – страж на световете,

прегръщаш с отчаяние мига,

във който съм до теб по бреговете

на нашите сънувани земи,

където е космичното начало,

с търкулнати в небесното мечти,

а времето неистово е спряло.

Аз знам, че ще пребъде любовта –

онази вечност скитаща в кръвта ни,

а моята усмивка и гласа,

в сакралното докрайно ще са спряли.

15.10.2018г.

Елица

*****