Компас за вечност…

Компас за вечност…

Събирам във очите си безкрая

и тихичко броя щурци,

намерила пътеката към Рая,

една надежда вътре в мен блести.

Повдигам се на пръсти и се рея,

от слънцето си вземам топлина

и зная, че накрая ще успея,

да се превърна в сноп от светлина.

Във миналото спомени оставям,

от бъдното си вземам шепа прах,

отново като пламък се създавам,

преборила дълбокия си страх.

А ти оставаш някъде във мене -

магична песен – зов сред ветрове,

препускаш със изтичащото време,

по мойте стръмни цветни брегове.

Знай послеписа все е любовта ми –

онази нежна бяла самота,

потънала безгласно във кръвта ти -

компас за вечност, дар и свобода.

12.10.2018г.

Елица

*****