Somewhere in the wind....: Здравей, Октомври…

вторник, 2 октомври 2018 г.

Здравей, Октомври. Целият си в мен,

приседнал в стари мисли и желания,

уютен от незримото пленен,

съшиваш извървяни разстояния.

Във чаша чай подреждаш куп мечти,

разбъркваш ветровете с тихи песни,

усмивката ти огнена лети,

по пътища измислено небесни.

Велосипед подпрян под стар капчук,

листа ръждиви в сънени алеи,

прекрасно е да бъдеш просто тук,

прегърнал пак безбройните идеи.

И тичат дъждовете като стон,

отронен от окото светлооко,

в горчиво-нежен атомен синхрон,

потъват във щастливото дълбоко.

Една любов в сърцето ти трепти,

реалността красиво оцветява,

чертае сред дърветата следи,

съмненията тя изпепелява.

Оставаме загледани напред,

душите във високото се реят,

звездите ни изпращат ням ответ,

прибират се във себе си и греят.

Обичам те, Октомври. Светлина,

след твойте устни в мене избуява,

накрая те изпращам със тъга,

която чак на пролет се стопява.

02.10.2018г.

Елица

*****