NOTE: Имам
нужда от промяна. Дали ако го изрека на глас ще се случи реално?! Минаха много
години. А уж бях изпратена там за малко. Сякаш някаква невидима сила ме държи
привързана за онова място и се случват куп неща, които не ме пускат да си
отида... Да се отдалеча... Свикнах с пътуването. Тежи ми само в зимния сезон,
по тези заледени и навяти пътища. Обичам да гледам полетата. Ако уседна тези
светлосенки разтоварващи окото ще ми липсват... Слънчогледите през лятото,
житата, зеленото на тревите... Усещането за небе и високо. Но усещам, че просто назрява момента за промяна.
За напускане на сигурното даващо топлинка и спокойствие място. Бог помагал на
благотърпеливите. Уча се на търпение вече 14 години. Ден след ден стискам зъби
и летя през сезоните, като родена в далечното комета. Винаги ще имам причина да
се връщам назад. Там са корените на историята. Но е време да вървим и напред. Да
счупя черупката, в която се барикадирах след раната отпреди 9 години, да залича
проблемите продукт на обстоятелства, които ми се изясниха впоследствие и просто
да си дам шанс. Тази година личното ми число е 9. За това число пише, че го
чака генерална промяна. Дано... Толкова със споделянето. Просто имах нужда да
го изрека на глас!
Ели
***
Няма коментари:
Публикуване на коментар