Едно обичане...

Едно обичане…

едно обичане във мен трепти

през зимата във бяло оцветено

в дълбоки снегове блести

от приказка вълшебна сътворено

досбъдва ме със първата зора

и всеки ден ме сътворява в птица

помага ми свободна да летя

да грея във небесната зеница

създава в мен магично радостта

попива във мечтите дългокоси

мерител тих е то за вечността

рисувам в него мислите си боси

и ти си в него – светъл и шептящ

една далечна тайна във сърцето

изписан знак от древното горящ

и вятърът търкулнат над морето

това обичане ще ме спаси

във бъдните неистови години

то старият завет ще възкреси

копнежите от минало щастливи

ала сега в зелена тишина

потъва мойта звездна същност

прегръщам с нежност любовта

в една усмихната окръжност

25.01.2017г.

Елица