Powered By Blogger

понеделник, 2 януари 2017 г.

Притихнала...



Притихнала...

Притихнала съм в свойте дълбини
Небето съм събрала в шепи
Лети ми се в далечни висини
Облечена във старите ми дрехи

Снегът се сипе в бледите ръце
Покрива остарелите надежди
Тупти спокойно моето сърце
Освободи невинните копнежи

Различна съм – щастлива тишина
Превързала забравените рани
От днес ще бъда сноп от светлина
И пътища към бъдното избрани

За теб не мисля – ти си във преди
Оставих те във старата година
Посипах с пепел общите следи
Очакването в мен загина

Ще те чертая тихичко на сън
Във спомени когато се заскитам
Ще си далечен звезден звън
За теб тревите трепетна ще питам

Но ще остана тук в реалността
Във свойта обич грееща красиво
Ще споделя със Него радостта
В една история разказваща на живо

02.01.2017г.
Елица



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар