Една изстрадала душа...

Една изстрадала душа…

(Липсваш ми)

потрепва тялото ми във нощта

и чудна песен тихо пее

една вълшебна светлина

струи от него и се смее

лежиш от мен така далеч

с ръцете си обгръщаш друга

но в теб ехти един звънец

живееш в някаква заблуда

спомни си мойта топлина

очите ми зелено нежни

звука на нашта тишина

и мислите ни безметежни

безброй целувки до скала

и роклята ми с дъх на пролет

копнежа див за свобода

и всеки слънчев звезден полет

преплетените ни души

танцуващи по бреговете

и вечен огън от лъчи

запалени от ветровете

пристъпвам боса в пепелта

и все те чакам да се върнеш

една изстрадала душа

отново с обич да прегърнеш…

23.01.2017г.

Елица

NOTE: Има мигове, в които странно обяснимаta липса ме схваща за гърлото. И ме изпълва празнота. Хващам се за топлината струяща от подсъзнанието ми и просто балансирам докато мига достигне своята кулминация и после тихо отшуми… След това усещането отминава и отново ме обгръща реалността. Прониква в костите ми и успокоява сърдечния ритъм. И така до следващия път. А сега има и една продължаваща болка в гърдите. Още от катастрофата. Препускам в дните без да се замислям над нея. А може би трябва... Защото ме боли. Песничката на Адел днес ми дойде много на място. А стихчето се подреди някъде от дълбините, изписах го и … излетя във високото. Сега пак мога да се съсредоточа над решенията. Всъщност аз съм щастлива в реалността. Имам всичко. Но нещо отчаяно тегли към онова бавно разкриващо се минало... И май така ще е до сетнина...А за да има спокойствие, думите просто трябва да бъдат изписвани...

Ели

*****