Наша песен ще бъде докрай любовта…
Някакво ехо от минал живот
потрепва във мене и лекичко шепне
то търси невидим за зримото брод
и иска на път към безкрай да поеме.
Очите ти още са впити във мен
във някакъв образ горчив в синевата
но днес съм различна в искрящия ден
към тебе летя със криле на душата.
Ще се срещнем когато дъжда завали
на моята уличка малка
тиха песен във нас като стон ще звучи
ще съм аз във ръка със писалка.
Ще изпиша със нея в дланта ти сърце
ще е знак, че отново сме двама
а в далечното ясно красиво небе
ще търкулнем надежда голяма.
Преживели тъгата разгромили страха
ще се върнем по старите друми
наша песен ще бъде докрай любовта
разтопила леда помежду ни.
20.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар