Тиха липса...
Почуква в мене тиха
липса
Безмълвен вик от други
времена
А после вятърът притихва
Във моята магична
светлина
Далече си отдавна вече
свикнах
Да дишам с теб по други
правила
Наметната с безвремие се
скитах
И те откривах пак и пак
в дъжда
Обичана съм и не е
студено
В кристалното ми огнено
сърце
Усещане през векове
спасено
И днес задвижва моите
ръце
Аз все така към тебе ги
протягам
Но знам не е възможно и
боли
От своя дълг не мога да
избягам
Вселената в душата ми
шепти
Ще грея в тебе тихо
отдалече
А теб ще чувствам пламенно
във мен
За нещо повече е късно
вече
На нови избори сме двама
в плен
Но ще останем свързани
за вечност
Две птици във красивото
небе
Една щастлива слънчева
безбрежност
Съдбата ни в безкрая ще
зове
31.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар