За вечност в пламък ще горим….
на Вилия
разпъвам те на хиляди страни
и все се взирам в добротата ти
държиш ръката ми от дни
и двете с теб громим тъгата ми
различна съм – с крила и дух
родена там – сред синевата
на всички трудности напук
сега съм с тебе на Земята
поеми пиша всеки ден
споделям ти ги ти немееш
обгърната в невидим плен
със мен в една посока грееш
докосвам твоята душа
и свойта обич ти дарявам
животът ни – една игра
във приказка пресътворявам
по стари древни правила
със теб досбъдваме мечтите
не съм аз никога сама
докато с глас броим звездите
ще дойде време да вървя
далеч на изток сред безкрая
но твойта тиха топлина
ще отнеса със мен във Рая
за вечност в пламък ще горим
ще бъдем път и звук и нежност
в синхрон със вятър ще блестим
в една комическа безбрежност
26.01.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар