Ще се върнем по стария
път...
Тихо е вътре във мен
Но усещам от теб
светлината
Приютена в трептящия
ден
Пак прегръщам без
глас тишината
Скитам в старите думи
с тъга
Любовта ти във тях се
процежда
Но в реалното пак съм
сама
Вятър зимен напред ме
повежда
Не изпитвам за
бъдното страх
Знам че следваш
нозете ми боси
Аз надеждата в шепи
прибрах
И прегърнах мечти
светлокоси
Ще се върнем по
стария път
На брега светлосин и
безкраен
Птици огнени в бяло
зовът
Сред простора кристално
омаен
До скалата съм скрила
любов
В амулетите пет да те
пази
В този свят тъй далечен
и нов
Ще сме в плен на вълшебни
талази
Чака нашата древна земя
Да се слеем и дишаме с нея
Аз с душата си пак да
летя
И във твойта усмивка да
грея
22.01.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар