Заключено в кръга от
хвърлен камък…
не мога да забравя
нежността
открита в твоите
далечни думи
и срещата ни там –
през пролетта
невидимият огън
помежду ни
тече реката в моите
очи
а тебе те усещам като
птица
пак музиката тихичко
звучи
заключена в небесната
зеница
онази обич грее вътре
в мен
припомня ми за Пето
измерение
държи ни във
невидимия плен
на старото космично
единение
закриляна съм само
вътре в теб
дъха ти пази моята
вълшебност
съзирам те сред
вятърен ответ
прегърнала първичната
потребност
със мене си –
изгряваш във зори
а вечер ме завиваш с
тъмнината
прогонваш всички
атомни мъгли
прозрачна е за двама
тишината
така било е и ще
продължи
така да бъде и отвъд
Земята
да бъдат слети двете
ни души
дарявайки на всички
свободата
обичай ме и следвай
моя глас
аз съм съдба звезда и
буен пламък
спасението носим
вътре в нас
заключено в кръга от
хвърлен камък
11.05.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар