През Май....

През май...

през май ме срещна другата душа

с която пазим звездното начало

почука в мене Феята – съдба

погледнах във вълшебно огледало

зададе ми невинен прост въпрос

застинах във среднощната омая

приех го като някакъв си гост

шега му пратих вятърна в безкрая

но после ме срази внезапен гръм

една любов със трясък се отключи

реката в мен потече като звън

нечаканото чудо ми се случи

измина много време от тогаз

разбрахме как все пак да сме щастливи

ключа за Рая скрихме вътре в нас

и продължихме в дните причудливи

дъхът му пази мойта светлина

докато крачим в свойте коловози

говори ми вълшебно с тишина

сънува ме с космични еднорози

не може никой да ни раздели

създадени сме заедно за вечност

ще се завърнем в нашите земи

когато ви научим на човечност

14.05.2017г.

Елица

*****