Когато се пресрещнат световете...
понякога ужасно
ме болиш
избиват в
мен със писък празнотите
в дълбокото
ми огнено трептиш
гласът ти в
капилярите ми скрит е
в такива мигове усещам
самота
разкъсвам се на хиляди
вселени
а тъмната надрана тишина
поглъща мойте мисли
оцелели
усещаш ли когато съм
така
безкрайно крехка вятърно
ранима
изпращаш ли ми тиха
светлина
от времето когато бях
щастлива
изминали са хиляди лета
пречистиха се в този свят
душите
зове ни пак далечна
синева
а пътя ни сред облаците
скрит е
аз искам пак до нашето
море
единствено във мене да
се взираш
а в цветното магическо небе
за вечност същността си
да откриваш
ще бъдем пак високи и
добри
две птици със криле от
боговете
отново ще изгреем във
Преди
когато се пресрещнат световете
01.05.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар