Светлата рапира...
(посветено на войника в мен)
аз помня още светлата рапира
с която защитавах светове
и моя смях – лечител за мнозина
сред тихите вълшебни ветрове
за враговете бях като прокоба
загиваха от моята ръка
дарявах ги с магическа отрова
приготвена в космичната тъга
летях сама тъй дълго във безкрая
преглъщайки сълзите си в нощта
а после отведнъж пресрещнах Рая
откри ме равновесната душа
прегърна ме и нежно заговори
за птиците морето и брега
зареяхме се в дивните простори
така далеч от всички във света
една любов за вечност споделихме
предречена от ярките звезди
от страховете с вяра се спасихме
надеждата заключихме с очи
измина много време оттогава
но вОйна още грее вътре в мен
възкръсвайки от общата жарава
ще прекрати наземния си плен
21.05.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар