Powered By Blogger

понеделник, 15 май 2017 г.

Понякога….





Понякога….

понякога ме стяга и боли
усещам те във своето дълбоко
душата ми неистово шепти
полита като птица на високо

в такива мигове крещя без глас
и искам да докосна твойте длани
изпаднала в безвестната ти власт
разумните ми мисли са приспани

забивам се в забравените дни
и раните започват да пулсират
една любов ужасно ме гори
сълзите във сърцето ми не спират

трасирам във космична полоса
след теб препускам бясно в дъждовете
опитвам се докрай да защитя
завета ни да браним световете

ужасна липса срязва моя бряг
начупва ме на хиляди парчета
а твоя глас от слънцето огрят
е вярата ми в минало отнета

накрая се събирам и мълча
по облаците обич ти изпращам
във сънищата тихо се топя
а с утрото пак звездна се прераждам

и все ще чакам твоята душа
наскитана докрай да ме намери
и в цветна споделена тишина
в безкрая да напишем „Оцелели“

15.05.2017г.
Елица            



*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар