Декември…
наметнал свойта звездна белота
пристигна на крилете си декември
по стъпките си пръсна синева
по рамото потупа той ноември
отвори тихо старата врата
на къщата от спомени и вяра
по прага и раздипли тишина
видя че в нея мъдрост се е спряла
камината запали със любов
елхата украси със ред камбанки
във ритъма на нежен благослов
развърза той вълшебните вързанки
събра във коша купища мечти
на вятъра изплете шапка
във зимните проблясващи мъгли
направи обиколка кратка
една надежда в себе си прибра
да и е топло щом навън завее
в следите си от скрежа разпиля
във тъмното да пази и да грее
накрая ни подготви бал
на който бяхме приказни герои
магията докрайно пресъздал
оттегли се във своите покои
01.12.2016г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар