Бездумни пътища…
бездумни пътища следите ми изпиват
нозете ми превръщат във крила
посоката към бъдното намират
във земната стаена синева
прошепва вятъра безбройни тайни
във кротката ми песенна душа
въпросите ми знайни и незнайни
рисува със усмивка във снега
заспива слънцето зад облак нежен
полето се приготвя за заход
в зеленото на погледа безбрежен
се сбира разтопения живот
една любов във вените ми тича
преследва свойта огнена мечта
на никоя тя знае не прилича
развива се по свои правила
превръщам я във мъничка подкова
и я прибирам в своето сърце
усещам се разлистена и нова
под източното сивкаво небе
и чакам пролетта да се завърне
и тихо да раздипли радостта
във истина дъха ми да превърне
като вълшебен мост към вечността
07.12.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар