Стопявам се бяла в крило от зората...
С различни очи ме гори тишината
Раздипля във вените светъл екстаз
И боса пак стъпвам надлъж по Земята
Завръщам се тиха по пътища в нас
Една скоротечна причина ме пари
Мъгли ме чертаят във твоя анфас
А вятърът нежен с усмивка ме гали
Аз още съм цялата в негова власт
Попиват в полетата босите стъпки
Косите ми връзват на възел дъги
Един стар познат с панталони на кръпки
По мойте следи все върви и върви
Стопявам се бяла в крило от зората
Превръщам се в птица нагоре летя
Изгрява от мене в шпагат светлината
Отново звездичино-лунна трептя
Накрая достигам магичния извор
Реката във мене потича безспир
Направен отдавна възможния избор
Спасява за вечност безкрая всемир
30.11.2016г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар