По пътя към тебе…

По пътя към тебе…

по пътя към тебе разперих крилата

отново бях истина зов светлина

във шепи стопих с благослов тишината

зареях се волна в парче синева

чертах със пергел многостранни копнежи

заспивах във нощите стоплена в глас

и скрита на времето в цветни ехтежи

мечтаех за силата вътре във нас

Вселената бе наш пазител посока

досбъдна стремежа ни в профил в анфас

превърнах се пак във реката дълбока

а ти бе орел във финалния час

преляхме докрайно далеч от Земята

затичахме боси по родния бряг

търкулна се вятър на изток в полята

за малко прошепнат във пролетен сняг

по твоето тяло раздиплих косите

попих те с очи и спокойно сърце

а после достигнах с усмивка звездите

понесе ме ти в твойте силни ръце

безвремие пак затанцува в простора

роди се от огън за вечност деня

безсмъртни направихме малките хора

а старата рана във нас преболя

14.12.2016г.

Елица