Очакване...

Очакване...

Живееш във дълбокото у мене

и всеки ден ми даваш светлина,

препускам със отлитащото време,

мечтите си подреждам в тишина.

Една надежда все напред ме води,

раздипля се сред пролетна трева,

по всички доизречени завои,

с душата си към тебе аз летя.

А ти ме гледаш кротко отдалече,

сънуваш ме ефирна във нощта,

магичен вятър в минало предрече -

ще ме прегърнеш някога с дъжда.

И приближават миговете нежност,

забравената звездна топлина,

ръцете ни ще нарисуват Вечност

в безкрайната вселенска синева.

10.02.2017г.

Елица

*****