Небесно…
небесно слънце грее в мен
душата ми с лъчи докосва
признай че пак си озарен
безкрайността ми те дамгосва
спокойна съм – една звезда
открила мъжко силно рамо
тъй дълго тлях в една борба
за нашто общо огледало
но друго отредил е Бог
за Него да съм стих чудесен
а ти далеч от моя дом
да ме копнееш в свойта песен
ний тримата ще се стопим
в простора син изпълнен с вечност
на враговете ще простим
възпитани сме във човечност
и все ще бъда част от теб
а ти в кръвта ми ще пулсираш
ще ме откриваш пак навред
във думите ми ще се взираш
във нашта родна равнина
когато някога достигнем
отново ще съм със крила
сред вятър двамата ще литнем
но има време до тогаз
сега живей и дишай в дните
вълшебството е вътре в нас
ще сбъдне то с любов мечтите
21.02.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар