Надеждата ще ни
спаси...
(Космически размисли по повод 40)
Прибавих още аз една
Свещичка малка във
душата
А после в зимната
трева
Търкулнах къс от
синевата
Прошепнах си мечтите
пет
На вятър огнен сред
полето
Получих западен ответ
Пробуди той
във мен детето
Във изгрев тихо
разпилях
От капките на мойта
вечност
В косите си без глас
прибрах
Небесен сноп от
безметежност
Във птица тебе разпознах
В очите и с очи
потънах
От атомите и събрах
Парчета нежност и ги
вързах
В миг ангелска пак
полетях
Към старо мигащо
безвремие
Сама във бури оцелях
Но пак те срещнах със доверие
По-силна обич в мен
изгря
А ти остана стара
рана
Копнежа ми по теб
заспа
От друг съм днес
докрай разбрана
Очакват ни безброй
луни
Звезди - планети да
се върнем
Свободни пак да
заблестим
Света с магия да
обгърнем
Трептим към
бъдното сега
Съдбата си докрай ще
носим
От мене блика
светлина
А в теб напират куп
въпроси
Безмълвен вярвай и
върви
По път разкриващ
мойта същност
Надеждата ще ни
спаси
Във свойта сребърна
окръжност
07.02.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар