Моите крила…
аз все сънувам моите крила
пламтящи и разпръсващи надежда
във синята прозрачна тишина
копнежа им в далечното отвежда
летя отново следвана от теб
по старите утъпкани пътеки
и в силата на всеки следващ век
си шепнем пак вълшебните обети
танцуваме във пеещи мъгли
в просторите пристъпваме със нежност
високите магически скали
бездумно пазят нашта тиха вечност
прокарваш пръсти в моите коси
блаженно на гърдите ми заспиваш
синхрона ни в небесното трепти
със блясъка му звезден се завиваш
а малката ни къща на брега
e пак пазителка на светли тайни
пречистена от старата тъга
мечти досбъдва трепетно омайни
аз зная ще я бъде някой ден
таз приказка в зелено оцветена
от моята душа ще си спасен
в една любов от пепел възродена
23.02.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар