Молитви за развръзка си мълвя...
Различно бие времето във мен
Отмерва мислите ми подредени
И в блясъка на всеки следващ ден
Съмненията в мене са стопени
Вратата си отварям и вървя
По своя път осеян със тревоги
Молитви за развръзка си мълвя
Спасение от тежките тегоби
А птицата копнееща у мен
С очите си простора дири
И твоя поглед в бяло оцветен
На хиляди далечни мили
Съдбата пази нашата любов
Родена във далечно измерение
И тихо със магичен благослов
Душите ни преплита в единение
Пак стъпвам боса в пролетна трева
Косите си по вятъра разплитам
Със слънцето ти пращам светлина
При извори космически се скитам
Надеждата е моя верен страж
Запазва ме пречистена и цяла
И точно там – до десния вираж
Аз някой ден ще бъда преболяла
Простила на жестоки врагове
Загърбила предателства и рани
Ще полетя към родни брегове
Към чувства във дълбокото приспани
И пак ще бъдем вяра и небе
Една далечна звездна песен
Сакралност над безкрайното море
Раздиплена във късна златна есен
16.02.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар