Копнеем се до болка
неразумно...
Такава съм – вълшебен
взрив от обич
и все към тебе тихичко
летя
да ме досбъднеш – само
ти го можеш
във унисон с душата ти
трептя.
Преплитаме ръцете си
бездумно
във звездното изписваме
дъги
копнеем се до болка
неразумно
танцуваме когато завали.
Понякога съм мъничка
монета
във джоба ти стаена за
късмет
и с вярата от времето ни
взета
следите ни чертая все
напред.
А друг път съм
разплакана и няма
единствено с очите те
зова
една надежда в общата
жарава
разпалва мойта нежна
светлина.
Предречено е заедно да
бъдем
две птици във вълшебното
небе
живота във магия да
превърнем
със общото си вятърно
сърце.
14.02.2017г.
Елица
*****
Няма коментари:
Публикуване на коментар