Февруари...
наметнат
със кашмирен шал
със вятъра
пристигна февруари
небесна радост
тихо разпилял
събра във
шепи мислите заспали
земята
продължи да бди
затисната от
белота и скрежност
а в две
вълшебни ледени следи
се отрази
очакваната вечност
за
влюбените песен сътвори
изпя я в
нощ бездумно причудлива
а после във
шептящите мъгли
се скри в мечта
изгарящо щастлива
попи с очи любов и
самота
на птиците прошепна
тайни
пребори ретроградна
тишина
заскита пак по пътища потайни
една надежда в сънища
пося
зарече я през май да
избуее
замислен във безкрая
отлетя
остави март след него да
немее
да се завърне тихо обеща
когато стон сред облак
се разпръсне
и скрил във джоба копче
и игла
избра от спомен с
нежност да възкръсне
02.02.2017г.
Елица
Няма коментари:
Публикуване на коментар