Един безкраен спомен вътре в мен...

Един безкраен спомен вътре в мен...

Аз пиша все за старата любов -

онази силната от друго време,

нашепва тя у мене като стон,

понякога е тежко хладно бреме.

     

Пак двама сме на чудните скали,

морето долу тихичко ни пее,

посрещаме вълшебните зари,

душите ни със обща сила греят.

Ръката ми държиш с ръка,

очите ми погалваш с поглед,

а после в споделена тишина

и двамата се втурваме във полет.

Със птиците в небесното кръжим,

по вятъра косите си пилеем,

във пирует над облак се въртим,

на слънцето замислено се смеем.

Завръщаме се в къща на брега,

прегръщаме безбройните си тайни,

а после изживявайки мига,

се впускаме по пътища незнайни.

Един безкраен спомен вътре в мен,

за тебе шепне с вяра и надежда

и винаги в изгряващия ден,

към бъдното със обич ме повежда.

10.02.2017г.

Елица