Powered By Blogger

събота, 28 юли 2018 г.

Сънища...





Сънища...

Сънуваш ме, аз пак се извисявам
във мислите ти хапещи нощта,
докрайно с обич звездна те спасявам
разказвам ти за хиляди неща.

Вървиме боси, пътя ни се вие,
гората е красива и тъжи,
душата ти от мойта нежност пие,
а после ме прегръща и мълчи.

„Аз мога да обичам само тебе”
задъхано прошепваш и ехтиш -
„Ще дойде край на тежкото ни бреме,
отново в мен докрай ще се стопиш”.

Притискам се във теб и се усмихвам,
надеждата в гърдите ми тупти,
а после като птиците притихвам,
в изтлелите със утрото следи.

Оставам в тебе – вечната любима,
създаден синоним за светлина,
„Защото теб те има съм щастлива” -
прошепвам ти замислена в дъжда.

Събуждаш се, духа ми е далече,
в реалността на източно поле,
а вятърът невидимо предрече,
ще ни запази синьото небе.

28.07.2018г.
Елица


*****

Няма коментари:

Публикуване на коментар