Somewhere in the wind....: Изповедта на глухарчето…

петък, 20 юли 2018 г.

Глухарчето във мене проговори:

„Отново ще летиш ти над света,

досбъднала природните закони,

от тебе пак ще блика светлина“.

„Сега си пламък – вятърен и вечен,

прегърнала небесна тишина,

вървиш по път и труден, но човечен,

танцувайки усмихната в дъжда.“

„Сподирям те – едно парченце нежност,

заключено във твоята душа,

във мигове на звездна безметежност,

над облаците с тебе аз трептя.“

„До извора ще стигнем най-накрая,

висока пак ще бъдеш, и добра,

по-силна ще се върнеш, знай, във Рая,

с огромните си атомни крила,

защото е предречено да станеш,

пазител на Вселенския покой

и хиляди копнежи да досбъднеш,

шептящи зад космичния завой.“

„Така че дишай, бавничко напредвай

прегърнала докрайно Любовта

и своя път ти безотказно следвай,

изпълнена със радост и тъга.“

„Един далечен бряг ще те запази,

ще начертае нова вечността,

а лунните бошуващи талази,

ще пренапишат твоята съдба.“

20.07.2018г.

Елица

*****