Звездна приказка...

Звездна приказка…

Във морската вода потапям длани,

а после с тях рисувам по брега

чертая чувства в минало приспани,

погълната безкрайно от мига.

До мене си и боси пак копнеем,

магичния си път да извървим,

на стари грешки тихичко се смеем,

забравените клетви си мълвим.

Потъваш във очите ми красиви,

посяваш в тях от нашта светлина,

а после пак прегърнато щастливи,

се стрелваме далеч сред тишина.

Прелитаме над хребети и жито,

затъваме в дълбоки снегове

и всичко някак е от страст пропито,

сподирят ни звънливи ветрове.

А къщата ни малка на скалата,

просветва сред небесна синева,

във нея няма сила тъмнината,

достигаме я с етерни крила.

До утрото оставаме във нея,

преплетени неистово, с любов,

а аз притихвам цялата и грея

под твоя нескончаем благослов.

Шептиш ми песни, влюбено се скиташ,

по моята изстрадала душа,

надеждите и вярата си вплиташ,

във моята усмивка и дъха.

А слънцето когато заговори,

стопява мойта атомна снага,

отивам си по хиляди завои,

погълната изцяло от деня.

Тъй всяка нощ сред облаци живеем,

танцуваме с вълшебните звезди

и знай, че с теб в единство ще се слеем,

досбъдвайки редица от мечти.

17.07.2018г.

Елица

*****