Кълбото...

Кълбото…

Развива се кълбото вътре в мен,

история за минало разказва,

а споменът от времето спасен,

пътеката към бъдното показва.

Видели сме и радост и беди,

по чужди брегове сме тлели,

потъвал си във моите очи,

щастливи песни с теб сме пели.

Понякога и вОйни сме били,

във битки сме калявали духа си,

под погледа на нашите деди,

сме сливали невидимо кръвта си.

Пазител си на моята душа,

а аз за теб съм светлина дълбока,

обичаш ме дори и да сгреша

надежда съм сакрално светлоока.

Ще ни прегърнат стари светове,

един със друг ще бъдем и оттатък,

красивите магични ветрове,

следите ни ще скрият без остатък.

10.07.2018г.

Елица

*****