Somewhere in the wind....: Безпределна рана...

неделя, 8 юли 2018 г.

Понякога е тежко и боли.

Понякога е знойна безпределна рана.

В живота ми отвсякъде вали,

усещам се самотна, неразбрана.

Спасява ме усещане за теб,

заключено във малкия ми космос

и оня полъх стелещ се навред,

от твоя тъй далечен звезден логос.

Изправям се на пръсти и броя,

невидимо преплитам с тебе длани,

а после като песен се топя,

сред чувствата в дълбокото приспани.

Така ще бъде. Свикнах със това.

Снагата ми до друг ще доизтлее,

но знам ще ме запази любовта,

а общият ни пламък ще живее.

08.07.2018г.

Елица

*****