Досбъднати...

Досбъднати…

На оня бряг аз винаги се връщам,

на който съм разлистена и нежна

със мойта светлина аз пак обгръщам,

душата ти замислена и вечна.

Чертая тъй далечните посоки,

на ветровете скитащи в тъмата,

очите ми зелени и дълбоки,

преливат в теб звука на тишината.

Потъваш в мен, частица от безкрая,

изпил до дъно моята отвесност,

за малко сме изгубени във Рая,

сред мигове на сляпа безсловесност.

Обгръщат те ръцете ми нетленни,

снагата ми израства и полита,

тегобите остават долу, земни,

съдбата ми от радост е пропита.

Нощта е наша звездна одисея,

парче от пъзел в общата битийност,

във нейните полета вечно сея,

невидимата вътре в мен стихийност.

Издигаме се – влюбени комети,

войници от вселенската сакралност,

подхвърлени във тъмното монети,

копнеж за обич в Лунната омайност.

А сянката ми слънцето изпива,

мечта оставам скрита във сърцето,

събуждам се усмихнато-щастлива

досбъднати сме, шепне ми небето.

11.07.2018г.

Елица

*****