Powered By Blogger

четвъртък, 12 юли 2018 г.

Среднощна среща...




Среднощна среща…

                     на мама

Усетих звън, далечна песен
и тебе, мамо, аз видях,
по път прекрасен и отвесен
напредвах бавно и летях.

Ти обич прати по дъгата,
целуна моето лице,
а после нейде в синевата,
преплетох с тебе аз ръце.

Въртяхме се спирално бели,
потънали във тишина,
през куп тегоби оцелели,
родихме звездна светлина.

Тъгата ми превърна в радост,
следи към бъдно начерта
и ме дари със вечна младост,
по стари древни правила.

Безкрайна вяра в мен покълна,
а ти от нея стрък си взе,
а после с нежност ме прегърна,
в едно космическо поле.

Прошепна „Дъще, пак сме двете,
невидима съм, но горя.
Ще дойде край на нашто бреме,
отново с теб ще си шептя“.

Една сълза пролях горчива,
погалих нейното сърце,
и бях за миг аз пак щастлива,
тъй както помня от дете.

Любимият без глас пророни
„Ще пазя твоята душа,
по ред забравени закони
със теб ще случим вечността.“

А мама кротко ни помаха,
„До скоро, дъще, във нощта“,
а после вятърно угасна,
на първата зора в кръга.

12.07.2018г.
Елица

Няма коментари:

Публикуване на коментар